30/04/2026
„Напоследък в мен остава едно тихо чувство, което не мога напълно да обясня. Кара ме да се замисля колко лесно човек може да се увлече по това да търси повече за себе си и неусетно да забрави колко малко всъщност е нужно, за да бъдеш истински човек.
Понякога животът ни поставя в ситуации, в които не става дума за правилно или грешно, а за избор – дали да бъдем хора на първо място. И точно в тези моменти най-много си личи какво носим в сърцето си.
Често си мисля, че парите не правят живота такъв, какъвто е. Те просто показват кои сме ние всъщност – какво избираме, какво ценим и докъде сме готови да стигнем.
Вярвам, че има неща, които не трябва да се губят, каквото и да печелим. Човечността, съчувствието, способността да разбереш и да останеш до някого – дори когато не ти е най-удобно.
Може би не винаги можем да променим решенията на другите. Но можем да изберем какви да бъдем ние.И както много често се случва
Парите ,които сме направили в живота си прегазвайки други ,много често ги харчи някой друг
А душата ти остава проклета.
Просто проклет.
Когато си взел без да е твое
Когато си помогнал на някой ,които е взел без да е негово .
Когато си затваряш очите пред справедливостта
Когато имаш и искал да вземеш от този ,които няма
Тогава ще платиш не с пари 🙂
Тогава ще разбереш ,че всичките пари на света не могат да ти помогнат .
Така както ти си бил алчен и си взел всичко
Така ще бъдат алчни и към теб
Няма нещо ,което си направил и то е несправедливо и да получиш блага .
И помнете
Алчните хора винаги са бедни .
Защото в крайна сметка не това, което имаме, а това, което сме, остава след нас.