04/05/2024
• Поведение в родителите и потенциалните му последици в живота на детето в бъдеще •
Родители, които не спират да говорят на детето и обясняват всяка крачка и всяко движение и "Хайде сега се качи тук, браво, ела сега при мен, виж какичката, която минава, завърти се, ама не така, виж сега какво направи, обърни се, сега тръгни насам" = Спрете. Така гласът ви се превръща във фонов шум и думите ви никога няма да имат тежест. Също е много вероятно да научите детето вечно да търси външна стимулация в човек и да не може да прекарва време самичко в игра, търсейки кой да го "забавлява".
Родители, които обличат детето както искат и го събличат, когато те решат или не му позволяват автономност в това да избира с какво и кога и как да бъде облечено/съблечено, следствие на което то става "трудно" и започва да пищи и плаче = Спрете. Вие създавате 'лошия характер" с това, че не зачитате нуждите му, дори това да са на единия крак да има чорап, а на другия не. Няма да се разболее и умре, бъдете спокойни. Насилственото обличане/събличане обаче от друга страна винаги ще нарушава усещането му за личен избор и травмата, която му създавате е хората, които ще привлича в живота си след време също да нарушават личните му граници безнаказано.
Родители, които държат винаги да правят нещо с косата на детето си, особено ако е момиче или да му правят опашки, за да не бъде бъркано с момченце = Спрете. Ако детето изпитва дискомфорт от ресането, сплитането или стягането на косата в опашки и скалпът се зачервява, на това не се казва "Трай, бабо, за хубост!" а просто не се прави. Външният вид не е и никога не трябва да е по-важен от това как се чувства детето. Създавате пропаст помежду ви, когато пренебрегвате болката му, наричайки я "лигавщини" и тя ще стане много явна не сега, а след години, когато ще се усеща в отношенията помежду ви.
Родители, които не съобразяват нуждите на бебето/детето с нуждите на възрастен и карат децата да са в социална обстановка в продължение на часове, чудейки се защо в един момент стават нервни, раздразнителни и ревливи = Спрете. Вие може да искате да обикаляте цял ден, детето вижда света много по-различно и го преживява много по-интензивно, затова има нужда от почивка и тишина няколко пъти на ден, за да регенерира. 'Не знам какво ѝ/му стана и защо реве за всичко, беше си добре досега" обикновено в над 90% от случаите е просто умора.
Родители, които насилват децата си да споделят играчки с другите деца или да си говорят и играят с тях или ги карат да казват стихчета пред непознати или казват "Кажи сега на баткото чао чао" и детето не иска и те продължават или дори изнудват с "Баткото ще плаче сега, ако не му кажеш чао" = Спрете. Детето не е послушно куче, което трябва да покаже всички трикчета, които е научило, за да получи лакомство (одобрение/любов). Учите го да пренебрегва нуждите си и ще го превърнете или в нещастен people pleaser или в свръх компенсацията - тиранин, когато вече има автономност.
Родители, които позволяват на детето си всичко, които неглижират поведението му и вредите, които нанася, смеейки се и казвайки "То е просто дете, те са си такива', докато то чупи и крещи, родители, които превръщат всяко "Не" в "Може би" или "Да, добре" след достатъчно мрънкане и рев, които задоволяват всяка прищявка, за да бъдат "добри" и да не чуват "мразя те" от детето си = Спрете. Създавате чудовища. Създавате хора, които ще мачкат другите, които няма да се съобразяват с никого, които ще чувстват, че целият свят им е длъжен и никога вината не е в тях. Ако вие се превърнете в слуга на детето си, мислейки си че така сте добри приятели и подсигурявате, че то никога няма да ви намрази, то ще придобие увереността, че може да манипулира и подчини всеки, когото срещне.
Родители, които виждат, че детето им е себекритично и се опитват да балансират с още повече похвали, комплименти и позитивност към всичко, което прави = Спрете. То вижда кои неща не са наред и ако разбере, че вие не ги виждате ще загуби респект към вас и ще се чувства цял живот, като възрастния, а не като детето в семейството. Поощрявайте, но намирайте начин да давате градивни насоки (например "Ето тук можеш да пробваш тази линийка в рисунката да я направиш по-равна вместо толкова вълнообразна и така ще прилича повече на къщичка"), за да знае детето, че до него има човек, от когото да учи, а не безмозъчна мажоретка, която няма стандарти.
Родители, които правят всичко, което детето им отдавна вече може да прави само, само за да се чувстват нужни и ценени = Спрете. Колкото повече свобода има детето да се справя само, толкова повече време ще имате, за да се обърнете навътре или да работите с психолог, с когото да откриете корените на нуждата ви да сте вечно нужни. Обърнете внимание на вашите нужди също, а детето оставете да порасне, защото когато се сблъска един ден с истинския свят ще се чувства сакато, без капка самодостатъчност.
Родители, които имат повече от едно дете и винаги фокусът им е върху по-"проблемното" и по-изискващото внимание и енергия дете = Спрете. Макар другото дете да е по-тихо и спокойно то също има нужди, които обикновено притъпява, за да не внася още стрес в обстановката, но това го учи, че то никога не е приоритет и ще се чувства така и в отношенията си с хората след години.
Родители, които обясняват всяко правило и действие със "Защото така" или "Защото съм ти майка/баща" или "Защото така трябва" или дори "Така е редно" = Спрете. Тези обяснения не означават нищо и не дават никаква информация, отвъд "Не си в позиция на власт, слушаш и изпълняваш ". Така ще отгледате човек, който или ще превърне в бунтар или в марионетка и пълен конформист, който не смее да излезе и крачка отвъд установените социални норми.
Родители, които са свръх протективни, за всяко кихане дават лекарства, или пазят детето от всичко непрекъснато, виждайки го като реална опасност за живота му или постоянно го контролират, за да не "прави грешки" = Спрете. Създавате в детето усещане за неспособност, карате го да чувства неадекватно и глупаво. Учите го да няма вяра в себе си. Като възрастен може или да се превърне в дървен философ или да има генерализирана тревожност, да се страхува, че няма да се справи и да няма увереност в поемането на рискове, нито в кариерата, нито в битовия живот. Постоянно ще чува в главата си, че не го бива достатъчно и коренът на тази травма ще сте вие.
Родители, които винаги са на разположение за детето и се чувстват задължени да са изцяло фокусирани върху него, за да не скучае = Спрете. Детето трябва да има време, в което да развива въображението си, да играе само и да усеща пълноценно живота, без да има някой на главата му непрекъснато. В противен случай ще израсте с усещането, че е силно зависимо от хората в живота си и ще е възрастен, който няма да може да спи сам или да живее сам.
Родители, които се принасят в жертва на родителството и пренебрегват собственото си здраве, щастие, успехи, външен вид и спокойствие, мислейки си че това е да си добър родител = Спрете. Това поведение е изключително травмиращо за детето, което колкото повече расте толкова повече вина трупа в себе си и чувства отговорност да се погрижи за вас, да ви направи щастливи, да ви освободи и така се превръща в топка нерви, която мисли винаги за всички и най-малко за себе си. Много автоимунни заболявания имат корен точно този родов модел.
Родители, които реагират с много силни емоции на поведението на детето, независимо дали позитивни или негативни = Спрете. Това е начинът, по който човешката психика се разцепва на две, това е раждането на сенчестия модел. Когато много се радвате на едно поведение и силно осъждате друго учите детето да крие, да лъже и да се потиска. Всичко, което потиска обаче ще среща непрекъснато в живота си (особено в партньорствата), когато порасне и това ще е основният стрес и напрежение в живота му.
Родители, които нямат ясни граници с детето си и му позволяват "да им се качва на главата" = Спрете. Детето винаги ще ви обича, когато правите каквото иска и ще ви мрази, когато проявявате граници. Ако сте човек, който държи да бъде обичан на всяка цена сте особено податлив на манипулации, следствие на което детето ще развие нарцистични качества. Казвайте "Не" само веднъж, за да има тази дума тежест и стойност. Ако сте човек, който лесно поставя граници се старайте да не действате авторитарно, дистанцирано и студено, а с топлина, допир, мекота и разбиране да удържате силните емоции на детето, когато не получава това, което иска.
Родители, които прекаляват с графиците и формират стриктен режим с часове и определени параметри, които трябва винаги да се спазват = Спрете. Режимите помагат много на децата, защото ги успокояват, но когато са твърде стриктни и човек не може да прави изключения, да експериментира и да разнообрява, усещайки кога детето има естествена нужда от нещо друго, тогава този режим може да има обратен ефект и да създаде силна тревожност в детето, която то може да пренесе и в живота си и дори да превърне в ОКР след години.
Родители, които нямат график за нищо и изцяло се движат по нуждите на детето в конкретния момент и смятат, че това е свобода и щастливо детство = Спрете. Детето ви е много вероятно да не е с вашия темперамент и всъщност да има нужда от рутина и някаква форма на структура в живота си. Вашата спонтанност и постоянно разнообразие ще създаде в него нервност, раздразнителност и усещане за загуба на контрол и почва, която ще изостри "fight or flight" отговора в тялото му и може да предизвика генерализирана тревожност и фатализиране в бъдеще.
Родители, които смятат, че повишаването на тон, викането, наказването или посягането са начините, които създават респект и дисциплина = Спрете. Това поведение показва неуважение, учи детето на неуважение и единствено ви принизява в очите му, защото то е на същото ниво. И то крещи, и то се мръщи и сърди, и то удря. То ви вижда като едно голямо бебе, което обаче има повече власт, което само означава, че в момента в който порасне и има власт, колкото вас, всичко ще се обърне и насилието ще се върне към вас или директно или пасивно под формата на липса и това никога повече да не се видите и чуете с него. От своя страна е много вероятно този човек да има проблеми с гнева в личния си живот и или да се превърне в жертва или в насилник, което ще отравя бъдещите му работни и романтични отношения.
Родители, които казват, че детето им се е "паднало да е от трудните" = Спрете. Детето ви е просто чувствително и изисква да сте по-съзнателни. Дете, което плаче постоянно не е трудно и не си е "просто такова, плачливо", а е дете, с проблем, който трябва да бъде открит. Може да не е гладно, да не е жадно, да не е с пълен памперс, да не растат зъбки, но с това не приключват всички опции за причините за плач. Може материята на дрехите да е неприятна. Да му е топло или студено. Да има етикет, който усеща. Да му блести слънцето. Родителят трябва да не спира да търси причината, защото никое бебе не реве "просто така" в продължение на часове. Дори да не може да бъде намерен бърз и ефективен лек за всичко, присъствието на родителя и физическият допир и чуването на гласа му са абсолютно задължителни и в много случаи облекчаващи и достатъчни. Бебета в други стаи от вашата, в количка непрекъснато, винаги отделени по един или друг начин от родителя спестяват много нерви на родителя сега, но не и в бъдеще, когато ефектите от неглижирането ще са вече налице.
Родители, които кръщават децата на себе си, на партньора или на някой от семейството и продължават чужда съдба върху ново тяло = Спрете. Има и други начини, по които да уважите членове на семейството, без да намесвате енергията им в живота на човек, който сега тепърва започва пътя си. Това на вид невинно действие всъщност има много тежки енергийни последици и събитията в живота на детето ще показват ясно смесването на съдбите на двамата човека. Може да не го разбирате на рационално ниво, но на чужд гръб и сто тояги са малко, нали?
Родители, които имат специфичен план или идея за това какъв да е житейският път на детето им = Спрете. Вашата работа, като родител и настойник е да пазите и да помагате на детето, а не да управлявате живота му вместо него. Ако то се разбунтува рано ще имате конфликтни отношения цял живот не заради него, а заради вашата твърда глава. Ако пък не се разбунтува и всъщност се опитва цял живот да ви се доказва и да осъществи вашите нереализирани мечти това е още по-лошият сценарий, в който този човек ще пропилее живота си следвайки чуждия път и някъде около 35-40 годишна възраст ще осъзнае грешките си, виждайки вашите претенции, като корен и източник на цялото му нещастие.
И последно и най-важно:
Родители, които не осъзнават нивото на развитие на човешкия мозък в различните етапи и години и очакват регулация на емоциите от детето, каквато те самите понякога нямат = С П Р Е Т Е. До две години след раждането утешаването е задължително да е единствено през физически допир и контакт. Всичко друго е насилие и учи детето не да се успокоява само, а да няма доверие в никого, никога повече в живота си занапред. То може да заспи плачейки, но това не е утешаване и регулация, а умора и изтощение и блокиране на растежа и нормалното развитие на мозъка. Не се постига независимост и стабилност, а точно обратното - прилепчива, тревожна привързваност или отбягваща, която изглежда като нещо здраво, но всъщност е свързана със силен страх от привързване и проява на уязвимост или зависимост. До шест годишна възраст детето трябва вербално да се превежда спокойно от възрастния през емоциите, през които преминава. "Млъкни!", "Не крещи!", "Не плачи!" или изнудване ("Ще те оставя тук и ще си ходя, ако не спреш" или "Ще те вземе Торбалан, който прибира лошите деца") са все начини да създадете пропаст помежду ви и доверието на детето да е окончателно предадено, което го принизява до животно, което няма сигурност и стабилност и това е изключително много стрес за тялото, който нанася трайни щети на развиващия се тепърва мозък. До пубертета емоциите са все още трудна тема за децата, за която имат нужда от подкрепа, а по време на пубертета вече започва отработката от тях самите, като чак на 28-30 годишна възраст човек става (евентуално) емоционално зрял. Много родители, които преди тази възраст имат деца все още се борят със собствените си силни емоции и отработването им, което прави първите години на детето още по-трудни, защото и детето и родителите влизат в емоционални водовъртежи, от които детето не може да излезе само, защото мозъкът му няма капацитета, а родителят може да излезе и да НЕ нанесе травма, но САМО ако се е научил и е работил по темата съзнателно (дълбоко дишане, КПТ и тн.) Детето е огледало в първите години от живота си и ще бъде спокойно, само ако родителят се е научил как да успокоява детето в него самия, тоест да терапевтира и адресира здравословно неговите собствени тригъри и емоционални реакции. Стабилността, топлината, разбирането и спокойствието във възрастния пряко влияят на емоционалното състояние на детето.
Няма перфектни родители, никой никога не е подготвен за ролята, няма нужда да се обвиняваме излишно, но когато информацията е налице и е подкрепена от специалисти в областта, важно да се опитаме да я открием и приложим, защото нищо друго в живота не е по-важно. Не е от значение колко си успешен, колко пари изкарваш, колко си популярен или обществено признат. Най-важното остава това, което предаваш нататък. Гените, начинът на мислене, примерът ти, добротата и сърцето, с което си захранил този свят.
Ванеса Виденова
