За Разумното Прилагане на Споделено Родителство

15/07/2026

Позиция

Поредният трагичен случай от Карлово, при който 53-годишна жена загуби живота си след нанесен побой, за пореден път сигнализира за системни дефицити в държавната политика за превенция и защита от домашно насилие. По случая е задържан мъжът, с когото жертвата е съжителствала. От началото на годината в България са регистрирани най-малко 6 случая на фемицид. Всеки последващ случай е критичен индикатор, че ескалацията на насилието е пряко следствие от институционално бездействие, обществена апатия и третирането на подобни престъпления като изолирани частни казуси.

Заявяваме категорично, че е наложително спешното въвеждане на ефективни и аргументирани инструменти, гарантиращи реална защита на жертвите.

Политическа безотговорност и нормативни дефицити
Особено тревожен е фактът, че днес политически лидер на една от големите парламентарни сили, които активно прокараха част от лобистките промени през 2025 г., открито зае позиция срещу българските майки и жертвите на насилие. В своето изказване същият декларира, че се защитават правата, а не отговорностите на определена група родители.

Това публично поведение е ясен атестат, че политическата зрялост у нас е на изключително ранен етап от своето развитие по отношение на дебат, изискващ висока отговорност, експертиза и прецизна оценка на рисковете за човешкия живот.

Обръщаме специално внимание на приетите през изминалата година изменения в Семейния кодекс. Въпреки аргументираните призиви на гражданския сектор, експертната общност и редица институции за създаване на синхронизирани механизми за защита на пострадалите лица в производствата по определяне на родителски права и режим на лични отношения, в нормативния акт бяха допуснати лобистки текстове. Тези промени бяха приети без необходимата експертна дълбочина и без надлежно отчитане на факторите на риск за сигурността на жертвите.

Налице е спешна необходимост от въвеждане на рестриктивни мерки в производствата за упражняване на родителски права и лични контакти, когато са налице данни или установени актове на насилие. Правото на лични отношения с детето не може и не трябва да бъде използвано като инструмент за упражняване на последващ контрол, натиск и психологически тормоз над пострадалия родител. И разбира се трябва правилно да бъде индентифициран насилникът, да не се бърка насилие с родителски конфликт, както и степента на риск.

Пожелателни изисквания към законодателната власт
Експертен анализ: Законодателните инициативи с широк спектър на обществено въздействие трябва да се основават на обективни, научно обосновани и достоверни анализи, а не на конюнктурни политически изказвания.

Баланс и защита на правата: Защитата на висшия интерес на детето и сигурността на пострадалия от насилие партньор трябва да бъдат изведени като абсолютен приоритет в законодателството.

Прозрачност на процеса по законодателни инициативи: Настояваме за преустановяване на практиката за прокарване на лобистки поправки, които пряко застрашават живота и здравето на гражданите.

Институциите носят пряка отговорност за последиците от нормативната недалновидност и политическата незрялост. Зад всяка статистика стои човешки живот, който е можел и е трябвало да бъде спасен чрез своевременна и адекватна държавна намеса.

Ако Вие или Ваш близък се намирате в риск или имате нужда от помощ, потърсете професионална подкрепа и консултация:
📞 0800 1 86 76 / 02 981 76 86 – Национална гореща линия за пострадали от насилие (Фондация „Асоциация Анимус“)
📞 116 111 – Национална телефонна линия за деца
📞 076 60 10 10 – Фондация „П.У.Л.С.“📞 0800 20 202 – Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа (Kabinet.bg)
✉️ [email protected] – Фондация „Будителките

“ #НитоЕднаПовече #СтопНаНасилието #Фемицид #ПраваНаДецата #СемеенКодекс #ИнституционалнаОтговорност

53-годишна жена от Карлово загуби живота си след нанесен побой. По случая е задържан мъжът, с когото е живяла.

❗От началото на годината най-малко 6 жени са убити в България. Всяка следваща жертва е болезнено напомняне, че насилието не свършва с първия шамар, първата заплаха или първата подадена жалба. То ескалира, когато институциите не реагират навреме, когато обществото мълчи и когато продължаваме да наричаме фемицидите "лични драми".

Зад всяка цифра стои човешки живот, който е можел да бъде спасен...

***
Ако ти или някой, когото познаваш, има нужда от помощ, потърси професионална подкрепа:

📞0800 1 86 76 / 02 981 76 86 – Национална гореща линия за пострадали от насилие на Фондация „Асоциация Анимус“
📞116 111 – Национална телефонна линия за деца
📞076 60 10 10 – Фондация „П.У.Л.С.“
📞0800 20 202 – Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа от платформата Kabinet.bg
✉️[email protected] – Фондация „Будителките“

Изображение: Феминистки мобилизации / Feminist Mobilisations

01/06/2026

Докога майките ще плащат цената на политическото безсилие?

Днес отново ни показаха нещо тревожно.
Не толкова защото беше лансирана поредната идея за намаляване на майчинството или за по-ранното връщане на майките на работа.
А защото за пореден път видяхме колко лесно политическата класа допуска, че може да поставя под съмнение права, които засягат стотици хиляди семейства.
След негативната обществена реакция започнаха обясненията, че такова нещо не е обсъждано, че не е имало намерение за промяна, че думите са били разбрани погрешно.

Но тук възниква един по-голям въпрос.

- Защо изобщо подобни идеи продължават да се появяват?
- Защо винаги, когато държавата търси решения на собствените си проблеми, погледът се насочва към гражданите и техните права, а не към собствените ѝ дефицити?
- Защо се обсъжда намаляване на социална защита, вместо намаляване на административна неефективност?
- Защо се обсъждат ограничения за родителите, вместо реформи в институциите?

Защо държавата изглежда по-склонна да иска жертви от майките, отколкото от самата себе си?

Майчинството не е привилегия. То е обществен труд.

В българския обществен дебат продължава да съществува един опасен мит:
- Че майчинството е вид социална придобивка.
- Че държавата едва ли не „дава“ две години на майките.

Истината е точно обратната:
- Майчинството не е подарък от държавата.
- То е социална подкрепа за труда по създаването и отглеждането на следващото поколение граждани.

- Ако една жена не роди дете, държавата няма бъдещ данъкоплатец.
- Няма бъдещ работник.
- Няма бъдещ учител.
- Няма бъдещ лекар.
- Няма бъдещ предприемач.

Затова обществото не подпомага майките от милост.
То инвестира в собственото си бъдеще.

Парадоксът е, че политиците често говорят за демографската катастрофа, но рядко говорят за хората, които реално носят тежестта на нейното преодоляване.

Българската държава иска повече деца, но отказва да стане по-добра държава за родителите. Особено за работещите родители.
Тук се крие голямото противоречие.
Всички партии говорят за раждаемост.
Всички говорят за демография.
Всички говорят за бъдещето на нацията.

Но когато стигнем до конкретните политики, майките се сблъскват със същите проблеми десетилетия наред.
- Недостатъчни места в ясли.
- Недостатъчни места в детски градини.
- Липса на гъвкави форми на заетост.
- Недостиг на детски специалисти.
- Недостатъчна подкрепа за деца със специални потребности.
- Липса на работеща координация между институциите.

Сякаш държавата очаква повече деца, без да е готова да поеме своята част от отговорността.

Най-големият проблем не е майчинството. Най-големият проблем е липсата на избор.
- Ако една майка иска да се върне по-рано на работа – тя трябва да има тази възможност.
- Ако една майка иска да остане по-дълго с детето си – тя също трябва да има тази възможност.

Свободата не е държавата да избере вместо нея.
Свободата е държавата да осигури условията тя сама да избере.

Днес обаче често наблюдаваме обратното.
На майките се казва какво е по-добре за икономиката.
Какво е по-добре за пазара на труда.
Какво е по-добре за бюджета.

Само че никой не може да каже на една майка какво е по-добре за нейното дете, когато тя носи основната отговорност за износването, раждането и отглеждането му в първите години от живота му.

Има и още един въпрос, който политиците упорито избягват

Какво се случва с жените след майчинството?
Защото истинската цена често се плаща години по-късно.
По-ниски доходи.
По-бавно кариерно развитие.
По-малки възможности за професионално израстване.
По-висок риск от икономическа зависимост.
По-висок риск от бедност при раздяла.
По-висок риск от социална изолация.

Когато политиците говорят за майчинството, те почти никога не говорят за тези последици.

А именно те показват защо майките са група, която има нужда от повече защита, а не от по-малко.

Има ли целенасочена политика срещу правата на майките?

Това е тежък въпрос.
Но е въпрос, който все повече хора започват да си задават.
Когато през годините виждаме последователни опити да се ограничават различни форми на социална защита.
Когато виждаме липса на сериозен анализ за въздействието върху децата.

Когато няма задълбоченост и анализ на проблема от специалисти, а майките не присъстват нито в процеса на обратна връзка, нито в процеса на дебат, нито в процеса на вземане на решения.

Когато най-засегнатите не са канени на масата за разговори.

Тогава обществото има право да попита:
Това неразбиране ли е?
Политическа некомпетентност ли е?
Липса на житейски опит ли е?
Или вече говорим за системно подценяване на ролята на майките в обществото?
Някаква целенасочена политика срещу майките ли е?

Защото въпросът никога не е бил само за майчинството

Въпросът е каква държава искаме да бъдем.
Държава, която приема майките като разход.
Или държава, която ги приема като стратегически ресурс.
Държава, която гледа на децата като на статистика.
Или държава, която разбира, че всяко дете е част от нейното бъдеще.
Държава, която търси икономии за сметка на най-уязвимите.
Или държава, която първо търси отговорност от собствените си институции.

Затова днес не питаме дали ще намалявате майчинството.
Питаме нещо много по-важно.

Докога ще вземате решения за майките, без специалисти, без дълбочина и най-вече без майките?

Докога ще говорите за семейството, без да разбирате неговите реални проблеми?

И докога правата на жените ще бъдат възприемани като най-лесното място, от което държавата може да си набавя удобство?

Защото бъдещето на България не започва в Министерския съвет.

То започва в семейството.

А държава, която не защитава майките, трудно може да претендира, че защитава бъдещето си в лицето на нейните деца.

Линк към политическите изказвания, които предизвикаха този пост са в линк.

#ПраватаНаМайките #РаботещиРодители #СемействотоЕЦенност #ЗащитетеДецата #ДемографскаПолитика #ОтговорнаДържава #ПрогресивнаБългария #ВладоНиколов #ГласътНаМайките #МайчинствотоЕИнвестиция #ЗаедноЗаСемейството #НеНаПолитическитеЕксперименти #ПодкрепаЗаРодителите #ДецатаСаБъдещето #СоциалнаСправедливост #ГражданскаПозиция

29/03/2026

🚨 ДИРИГЕНТИ НА НАСИЛИЕТО

Когато държавата не го спира — тя го организира.

Контактът “на всяка цена“ се превърна в догма.
Догма, която никой не смее да постави под въпрос.

Дори когато има страх.
Дори когато има заплахи.
Дори когато има ясни сигнали за риск.

❗ И така системата прави най-опасното:

дава на насилника законен достъп.

➡️ Достъп до детето.
➡️ До майката.
➡️ До продължаване на контрола.

Когато това се прилага без оценка на риска, резултатът винаги е един и същ.

Това не са изключения.
Това е модел.

– ограничителни заповеди, съчетани с контакт
– множество дела като форма на натиск
– липса на механизъм за ограничаване на злоупотребата

⚖️ Това не е баланс.
❗️Това е институционализирано насилие.

❗ Децата в среда на насилие не са свидетели. Те са жертви.

Но когато това не е приоритет за държавата,
когато няма последици,
когато няма отговорност —
насилието ескалира.
Защото системата му позволява.

И въпросът вече не е:
“Защо това се случва?“, a
❓Кой носи отговорност, че продължава?

❗ Насилието не оцелява въпреки системата.
❗ То оцелява, защото тя го допуска.

🎥 Това видео не е мнение.
Това е реалността.

17/03/2026

🛑 Когато тялото отказва да мълчи.

Има момент, в който тялото започва да казва истината, която човек дълго е мълчал.

⚠️ Когато човек живее в постоянна психологическа заплаха – манипулация, напрежение или насилие – нервната система преминава в режим на оцеляване.

Мозъкът започва да възприема средата като опасна.
И тялото непрекъснато сканира за риск.

В този режим ние реагираме чрез четири древни биологични стратегии:
- борба
- бягство
- замръзване
- приспособяване
(fight, flight, freeze, fawn).

❗ Това не са слабости на характера.
Това са механизми за оцеляване.

Борбата казва: трябва да се защитя.
Бягството казва: трябва да се махна.
Замръзването казва: ако се изключа, опасността може да отмине.
Приспособяването казва: ще се съглася, само за да избегна удар.

В напрегнати отношения много хора не започват с борба или бягство.
По-често започват със замръзване и приспособяване.

Омекотяват гласа си.
Извиняват се.
Опитват се да запазят мира.
Научават се да “четат стаята“.

❗ Това е начинът, по който тялото се опитва да оцелее.

🛑 Но тялото не може да мълчи завинаги.

В един момент напрежението се натрупва.
Думите излизат по-рязко, отколкото човек е планирал.

🔥 Появява се гняв.

Понякога това не е агресия.
Понякога това е моментът, в който нервната система отказва повече да живее в парализа.

Здравословният гняв често е мостът между безсилното мълчание и защитата.

🔄 Но тогава историята понякога се обръща.

Повишеният глас става “доказателството“.
Гневът става фокусът.
И реакцията, която е помогнала на тялото да излезе от парализата, започва да се използва срещу него.

Появява се съмнението:
“Може би аз съм проблемът.“

Но това не е дефект на характера.
Това е биология.

⚖️ Спокойствието не е доказателство за невинност,
а емоцията не е доказателство за вина.

✨ И понякога първият знак, че човек започва да се връща към себе си, е моментът, в който най-после казва:

“Стига.“ 🛑

#психологическонасилие #газлайтинг #коерсивенконтрол #манипулация #нервнасистема

#РазпознаванетоЕЗащита #НазовиМодела #НитоЕднаПовече
#НеНаНасилието

08/03/2026

🌺 8 март не е просто празник.
Той е ден на уважение, достойнство и свобода.
Днес отбелязваме силата на жените.
Празнуваме тяхната сила да променят света.

Това е ден, който ни напомня колко сила носи една жена.

Жената е живот.
Жената е начало.
Жената е устойчивост.

Тя е тази, която ражда.
Тя е тази, която пази.
Тя е тази, която изгражда бъдещето – тихо, всекидневно и с огромна сила.

Този ден е ден на признание за тази сила —
за майките,
за дъщерите,
за сестрите,
за всички жени, които държат света изправен.

🖤 Но този ден е и ден на памет.
Памет за жените, които са се борили, за да имаме глас.
За жените, които са излизали на улицата, за да имаме права.
За жените, които са плащали с живота си, за да може днес да казваме „не“.

🌷 8 март ни припомня:
Ние сме повече.
Повече от страха.
Повече от мълчанието.
Повече от системите, които ни подценяват.

Защото когато една жена е уважавана —
семейството е по-силно.

Когато една жена е защитена —
обществото е по-здраво.

А когато една майка е спокойна и сигурна —
детето расте със стабилност и доверие в света.

Децата се учат от това, което виждат.

Когато виждат уважение между мъж и жена —
се учат на уважение.

Когато виждат грижа —
се учат на грижа.

Когато виждат, че майката е обичана и защитена —
се учат как изглежда истинската любов.

Но 8 март не може да бъде празник,
ако една жена живее в страх.

Никоя жена не трябва да бъде удряна.
Никоя жена не трябва да бъде унижавана с обидни думи.
Никоя жена не трябва да живее в страх в собствения си дом.

Домът трябва да бъде място на сигурност,
не на заплаха.

Никоя майка не трябва да се страхува, че бащата на децата ѝ може да нарани нея или тях.

Жените не са собственост.
Жените не са подчинение.

Жените са сила, достойнство и живот.

Свободата на жените не е привилегия.

Тя е изконно право.

♥️ Към всяка жена, която чете това:
Ти си сила.
Ти си нежност.
Ти си животът, който продължава света.

💐 Честит 8 март.

Днес не празнуваме цветята.
Празнуваме женската сила, която движи живота.

#8март #женскасила #несисама #свободатанажените
#домашнонасилие #защитанадецата #правонасигурност #достойнство

03/03/2026

📌 DARVO: Модел на поведение, който изкривява реалността

DARVO означава:
Deny (Отричане) – Attack (Атака) – Reverse Victim and Offender (Размяна на ролите жертва–извършител).

Терминът е въведен от психолога Дженифър Фрейд, за да опише предвидим модел на реакция при лица, изправени пред обвинение за злоупотреба или вредно поведение.
DARVO не представлява различна гледна точка или обикновен конфликт.

❗ DARVO представлява стратегия за избягване на отговорност и запазване на контрол.

При поставяне на граница или обвинение се наблюдава следната последователност:

1️⃣ Отричане (Deny)
„Това никога не се е случвало.“
„Измисляш си.“
„Преувеличаваш.“
Цел: обезсилване на фактите и поставяне под съмнение на реалността.

2️⃣ Атака (Attack)
„Ти си нестабилна.“
„Ти си проблемът.“
„Искаш да ме съсипеш.“
Фокусът се измества от поведението към личността на подалия сигнал.
Настъпва дискредитиране.

3️⃣ Размяна на ролите жертва–извършител (Reverse Victim and Offender)
„Аз съм този, който страда.“
„Ти ме тормозиш.“
„Всички са срещу мен.“

🔄 Ролите се обръщат.
Лицето, подало сигнал, се представя като агресор.
Обвиняемото лице се представя като жертва.

Последици
⚠️ объркване на реалността
⚠️ прехвърляне на вина
⚠️ съмнение в собствените възприятия
⚠️ социална изолация
⚠️ риск от институционално подвеждане

При липса на разпознаване моделът може да бъде възприет като „двустранен конфликт“, вместо като динамика на психологическо насилие.

Моделът се счита за психологическо и емоционално насилие, тъй като:
• обезсилва преживяването на пострадалото лице
• подкопава усещането му за реалност
• прехвърля вината върху него
• затруднява достъпа до подкрепа
• поддържа асиметрия на власт и контрол

DARVO не е диагноза.
DARVO е поведенчески модел.

Моделът се наблюдава най-често при:

* Домашно насилие: Това е най-често срещаното място за проява на тази техника в България. Извършителите често твърдят, че жертвата „си го е просила“, „е луда“ или „сама ги е провокирала“, превръщайки се от насилник в жертва пред органите на реда или околните.
* насилие в интимни отношения
* сексуално насилие
* силно контролиращо поведение
* институционални злоупотреби
* съдебни и публични спорове

Индикатори за наличие на DARVO
🔎 системно изместване на фокуса от поведението към личността
🔎 поставяне на подалия сигнал в позиция на оправдаващ се
🔎 съмнение в собствените възприятия
🔎 обръщане на ролите жертва–извършител
🔎 повторяемост на модела

Не всяко несъгласие представлява DARVO.
Не всяка защитна реакция е част от този модел.

DARVO изисква:
• последователност
• повторяемост
• динамика на власт и контрол

DARVO функционира чрез изкривяване на реалността.

Разпознаването на модела е ключово за правилната оценка на ситуацията.

🧭 Назоваването му не представлява етикетиране, а аналитично описание на поведенческа динамика.


#ПсихологическоНасилие
#ДомашноНасилие
#Манипулация
#Газлайтинг
#коерсивенконтрол
#РазпознаванетоЕЗащита
#НазовиМодела
#семеенкодекс #споделенородителство

02/03/2026

"Британска майка, разделена с години от децата си, постигна отмяна на „драконовско“ съдебно решение."
Шест години разделено детство.
Една експертиза.
Една теория, чиято научна основа е сериозно оспорвана.

Случаят, описан от The Guardian, показва колко тежки могат да бъдат последиците, когато съдът се опира на нерегулиран експерт и на концепция, която няма ясна научна рамка.

Майката е обвинена, че е „отчуждила“ децата.
Твърденията ѝ за физическо и сексуално насилие не са изследвани.
Децата са изведени.
Контактът е прекратен за почти шест години.

Едва след намеса на Върховният съд първоначалните изводи са отменени.

Тийнейджърът бяга от дома на бащата.
Наема собствен адвокат.
Заявява, че е загубил доверие в професионалистите.

Това не е просто грешка в преценката.
Това е пример как научно оспорвана теория може да се превърне в централен аргумент в съдебен процес – с драматични последици.

Дискредитираната методика има нужда от сериозно преразглеждане и ограничаване на злоупотребите, за които се използва.

Концепцията за „родителско отчуждение“:
– няма универсално приета научна дефиниция;
– не разполага с валидирани диагностични критерии;
– не е призната от международната научна общност;
– често не прави достатъчно ясно разграничение между травматична реакция и манипулация.

Точно в тази методологична слабост се раждат злоупотребите.

Когато липсва строга научна рамка,
понятието може да бъде използвано като процесуален контрапункт при наличие на насилие.

Вместо задълбочено изследване на твърденията за злоупотреба,
фокусът се измества към поведението на подаващия сигнал родител.

Това обръщане на перспективата е опасно.

Именно поради тези рискове в някои държави използването на теорията е ограничено или изрично забранено в съдебен контекст. Не защото конфликтите не съществуват, а защото без ясни стандарти концепцията може да произведе несправедливи и необратими последици.

В този случай последствията са измерими:
– шест години без майка;
– прекъсната връзка с разширеното семейство;
– загуба на доверие в институциите;
– травма, която няма да бъде отменена със съдебно решение.

Случаят поставя един ясен въпрос:
Когато съдът се позовава на експерт, който не е регулиран,
и на теория, чиято научна валидност е под въпрос,
кой носи отговорност за годините, които детето губи?
Къде отива сигурността?
Защо насилието се подценява, а "отчуждението" надценява?

Реформата не е в това да се защитава едната или другата страна.

Реформата е в това:
– да има регулация на експертите;
– да има ясни научни критерии;
– да има задължителна оценка на твърденията за насилие и адекватни защити на пострадалите;
– да се спрат всички опити за злоупотреба с понятия, които нямат достатъчна емпирична основа.

Правосъдието не може да се основава на концепции без строги научни критерии и контрол.

Когато това се случи, последствията не са академични.
Те са необратими – за децата, които губят родител,
и за обществото, което губи доверие в системата.

Статията е в коментар.

#родителскоотчуждение #споделенородителство #насилие #правосъдие #семеенкодекс #наказателенкодекс

01/03/2026

🌺 Днес е 1 март.
Денят, в който България се облича в бяло и червено – като спомен за живота, силата и надеждата.

Българката винаги е носила тази нишка в себе си.
Нишката на устойчивостта.

Тя е тази, която пази дома, когато времената са трудни.
Тази, която изправя децата си, когато светът се опитва да ги пречупи.
Тази, която мълчаливо носи тежестта на поколенията – и въпреки това продължава напред.

🤍 В бялото е чистотата на намерението.
♥️ В червеното – силата на сърцето.

Мартеницата не е просто традиция.
Тя е обещание – че след всяка зима идва пролет.

И може би затова българката е толкова силна.

Защото знае как се чака пролет.

Защото България винаги е била толкова силна, колкото са силни жените ѝ.

Нека здравето, смелостта и надеждата бъдат вплетени във всяка нишка на живота ни.
⚪️🔴

28/02/2026

Това е пост срещу насилието.

Срещу насилието над жени.
Срещу насилието над техните деца.
Срещу двойния стандарт в системата.

От началото на годината са убити 5 жени.
Пет. И вторият месец още не е приключил.

Това не е статистика.
Това е доказателство, че защитата не работи достатъчно.

Производствата за домашно насилие се бавят.
Сигнали се омаловажават.
Мерките често остават формални.

И нека попитаме нещо просто.

Чували ли сте за глоба от 1000 лв. за един ден закъснение с издръжка?
Чували ли сте за незабавно наказателно производство за 24 часа забавяне на плащане?

Чували ли сте колко време се бавят делата за неплащане на издръжка?
Колко от тях се влачат с години?
Колко биват прекратявани?

В същото време, ако една майка – уплашена за себе си или за детето си – не предаде детето за контакт, защото има реален риск, срещу нея може да бъде образувано наказателно производство за „непредаване на дете“.

Не административно предупреждение.
А наказателно дело.

И тук попадат не само случаи на директна заплаха.

Попадат и ситуациите, в които:

– детето е болно;
– детето е в емоционален срив;
– детето категорично отказва среща;
– детето изпитва страх.

Този отказ често се квалифицира автоматично като „родителско отчуждение“.

Не като възможен симптом на травма.
Не като резултат от преживяно насилие.
Не като последица от години страх.

Детето може:

– да е било пряко обект на насилие;
– да е било свидетел на насилие над майка си;
– да е живяло в среда на контрол и заплаха;
– да носи симптоми, които не са разпознати.

Но вместо страхът да бъде изследван, той се превръща в доказателство срещу майката.

Така насилникът може да използва закона като инструмент за натиск.
А майката, която се опитва да предпази детето си, може да бъде превърната в обвиняема.

Кого наказваме всъщност?

Издръжката за дете през 2026 г. е 303,25 лв. на месец.
303 лв. за цял месец.

Но санкцията за един ден „непредаване“ може да бъде в пъти по-висока.

Това е дисбаланс.
И той има цена – човешка.

Контактът с родител не може да бъде по-важен от безопасността.
Режимът не може да бъде по-важен от живота и психичното здраве на детето.

Затова настояваме за ясна и задължителна връзка между установено насилие и ограничаване на контактите и родителските права.

Система, която:

– разпознава всички форми на насилие – физическо, психическо, сексуално, икономическо;
– прави реална оценка на риска;
– прилага навременно ограничение;
– не превръща жертвите в обвиняеми;
– не използва „отчуждение“ като универсално обяснение за детски страх.

Насилието над жени и деца не е „семеен спор“.
То е обществен проблем.

Пет убити жени за по-малко от два месеца не са частен казус.
Това са животи.

И докато системата по-лесно образува дело срещу уплашена майка, отколкото осигурява реална защита от насилие – ще продължим да говорим.

Защото мълчанието не спасява никого.

#СправедливостЗаЕти #УбийстваЖени #СпретеНасилиетоНадЖениИДеца #Справедливост #НитоЕднаПовече #НеНаНасилието