18/02/2026
18-ти февруари....Денят, в който тишината боли най-много.
Иде пак осемнайсти - онзи тежък ден, в който трябва да сведем глави и да се сетим за Тебе. Синът на майчица България, който прие най-трудния жребий, за да ни даде правото да се наричаме хора.
18-ти февруари.....Денят, в който и снегът трябва да червенее от срам и болка.
Гарванът предсмъртно да мълчи, а слънцето да забрави да изгрее, защото в такова утро, хлябът ни горчи. Горчи от неизказаните истини и от предателствата, които още носим в шепите си.
Още те търсим, Апостоле....още не знаем къде е гробът ти, но може би така е трябвало - за да виси бесилото не на мегдана, а над собствените ни сърца. Там в най-скритите кътчета на душите ни Ти още имаш своя комитет и тайник.Там още люлеем онази свобода, за която Ти даде всичко.
Гледаш ни от портретите със своя синеок проникващ поглед. Гледаш ни и ни дамгосваш със своята чистота. А един въпрос продължава безмълвно да свети в тъмното и да ни изгаря: "Докога веригите ще носите?"- онези, невидимите, в умовете и душите си!
Поклон пред Теб, Дяконе!❣️
...някъде от Интернет.....
