01/05/2026
Честит Първи май. Честит празник. Честито на всички, които работят. Честито и на тези, които не го правят, лишени от тази възможност по една или друга причина. Честито на работници, служители, чиновници, на работодателите дори, на всички, които всеки ден започва трудейки се, с мисъл за полезност и съзидание.
Като се замисля, очевидно няма друга дата, която да е толкова повсеместно отбелязвана. Може спокойно да се отбелязва и като ден на световната човешка солидарност. И има защо: Защото, надали има друга дата, която времето налага и превръща в ритуална, и при която толкова целенасочено да се защитава човешкото достойнство. Достойнството да бъде оценено творчеството на личността, неговата ежедневна полезност, желанието за съзидание и развитие. Независимо дали това е в завода, камиона, института, над книгата, или в самолета. Защото всеки труд е творчество и съзидание, смисъл и отговорност.
Да, именно, личното и общото достойнство е родило Първи май още през 19 век в Чикаго, САЩ.
Идеята, че трудът е венец на усилията на индивида за живот и развитие, а не форма на унижение и принизяване, е развило и наложено този празник по света. Идеята, че средствата за производство, са функция на съзиданието и цивилизационното развитие, а не на експлоатацията, е превърнало Първи май в празник на тържество на духа и достойнството. Този ден се празнува и отбелязва буквално от Ванкувър до Владивосток. Но не неговата световна масовост, а именно идеята, че хората са равни поне пред хляба си, който заработват и изработват, с усилията на интелекта си, го прави специален и уникален. Винаги съм била против и ме е дразнело, този празник да се превръща в помпозно синдикално мероприятие. Трудът, като проявление на личността и достойнството на човека, трудно може да се вкара в схоластичните рамки на казионността. Това са общочовешки ценности, еманация на човешкото развитие и личностната реализация.
Затова, още веднъж честит празник. И - "На сърца ни да олекне, да живей, живей труда!"
