27/03/2023
Стрептококи #2
Какво ли не чува човек в тази професия ;) Последно - че при някакво дете е "потвърден вирусът на скарлатината". Пациентите ми знаят, че реагирам много смешно на медицински глупости, възмущавам се автентично и започвам да пуфтя и да въртя очи.
Да преговорим: стрептококите са БАКТЕРИИ. Бактериите не са вируси. Това е като да сравняваме краставици с кренвирши.
Скарлатината се причинява от бактерия от вида стрептококи, подвид Streptococcus pyogenes, наречен още "бета хемолитичен стрептокок от група А". Тези две наименования са взаимозаменяеми и обозначават една и съща бактерия (различна от Str. pneumoniae, за която стана дума в предишната публикация).
Str. pyogenes може да причини инвазивни и неинвазивни остри инфекции, както и късни вторични усложнения/увреждания на други органи и системи, дължащи се най-вече на бактериалния токсин стрептолизин О, който се отделя от повечето щамове стрептококови бактерии от група А.
Най-честото проявление на стрептококова инфекция е стретптококовата ангина - възпаление на гърлото и сливиците, характеризиращо се с много силна (понякога едностранна) болка, хиперемия (зачервяване) и понякога "малинов език" - малоновочервени, "изпръхнали" език и устни. Често, но незадължително, симптоматиката е съпроводена с висока температура и втрисане. Понякога децата могат да имат и ситен бактериален обрив около носа и устата. Следващото по честота проявление на стрептококова инфекция със Str. pyogenes е скарлатината - това е просто разгърнатата клинична картина, включваща ситен обрив по тялото, най-вече шията, гърдите и корема, но не само.
Смята се, че скарлатината е "детска болест", но това не е съвсем точно. Всеки човек на всяка възраст може да е засегнат от стрептококов тонзилит, а някои възрастни също могат да получат характерния обрив. Възрастните по-често боледуват нетипично, с по-малко изразени симптоми.
Инфекцията със Str. pyogenes подлежи на задължително антибиотично лечение, независимо от проявлението ѝ. В литературата се спори относно лечението на асимптоматичната форма - носителство на бактерията в носоглътката, което се открива при случайно изследване, но тъй като се приема, че носителите също могат да заразяват, макар и в по-слаба степен, при асимптоматично носителство на бета-хемолитичен стрептокок трябва да се консултирате с Вашия педиатър относно възможността за лечение с локални антибактериални средства (евентуално антибиотични капки за нос, гаргара с хлоркесидин, спрей за гърло с хлорхексидин и жабуркане с разтвор за уста).
При наличие на случаи на скарлатина или стрептококов тонзилит в групата или класа на детето Ви, е препоръчително да се изследват *всички* деца и при нужда и техните семейства, за да се предотврати повторното заразяване на вече лекувани деца, тъй като организмът не изгражда имунитет срещу бактерията.
Как се диагностицира стрептококова инфекция със Str. pyogenes?
Посредством бърз тест и/или гърлен секрет. Желателно е детето да не е приемало храна и вода 3 до 4 часа преди изследването, затова е най-добре да се направи сутрин след ставане.
В чужбина се приема, че при антибиотично лечение детето може да се върне в клас 24 часа след последния температурен пик или 3 денонощия след началото на антибиотичното лечение. В България се приема, че карантината за контактни лица при скарлатина е 7 дни.
Какви могат да бъдат късните последствия на нелекувана или недоизлекувана стрептококова инфекция?
Късните усложнения могат да засягат други органи и системи като бъбреците (пост-стрептококов гломерулонефрит), сърцето (миокардит и ендокардит) или опорно-двигателния апарат ("ревматична треска"). Усложненията на стрептококовата инфекция в днешно време са редки и трябва да се лекуват от специалисти по вътрешни болести и тесни специалисти - кардиолози, ревматолози и нефролози.
Средство на избор за лечение на симптоматичен стрептококов тонзилит или скарлатина са антибиотици от групата на пеницилините, цефалоспорините или при невъзможност да бъдат приемани поради медикаментозна алергия - азитромицин (Азакс, Сумамед) и кларитромицин (Клацид).
Необходими ли са изследвания след преболедуване и проведено лечение?
В чужбина не се препоръчват рутинно, но най-рано 7 до 10 дни след края на антибиотичното лечение е уместно да изследвате гърлен секрет з апотвърждение на ефекта от лечение, а 21 дни след края на лечението можете да изследвате AST/ASO (антистрептолизинов титър) от кръв и обикновена урина.
Повече за детските болести ще научите от мен в четвъртък, 23.03. от 10:30 ч., записванията са отворени, линк в коментар
