Artrioti - интелигентни, свободни, красиви

29/06/2022

Artrioti - интелигентни, свободни, красиви updated their phone number.

Artrioti - интелигентни, свободни, красиви updated their phone number.

17/04/2022

ДЖОКО РОСИЧ

13/04/2022

ВЕЛКО КЪНЕВ:
„РАЗМАХ, ПОВЕЧЕ РАЗМАХ ТРЯБВА!“

16/06/2021

✨Георги Парцалев - роден на днешната дата преди 96 години!

"Чак като се разплака разбрах, че е французойче.
– Че как разбра, бе? Да не плачеше на френски?"

"- Няма да е делфин това. Любов ще е."

"- А какво е командировка?
- Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт."

"Ха-ха, чичо Манчо, снех те!"

С деца на море (1972)

06/05/2021

Artrioti RUSH
НАШИЯТ ОТЛИЧИТЕЛЕН ПАРФЮМ вече е наличен на сайта! Вземи го сега с 10% намаление!
КОД: ARTRIOTIRUSH

28/03/2021

✨ 134 години от рождението на поета Димчо Дебелянов!
_______________________________________________________________

ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
____________________________________________

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
_________________________________________

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

26/03/2021

"Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
______________________________________
На 25 март се навършват 131 години от рождението на Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) (с. Турия, Старозагорска област, 25.03.1890 – София, 26.12.1967).
______________________________________

„Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви си завещанието.

Аз обаче няма да умра през 1966-а, защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.

Седемдесет и седем години навършвам скоро (роден е на 25 март 1890 г., бел.ред). Прилична възраст за умирачка.

Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.

Не ще да е занапред скучно на „оня свят”. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.

Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.

Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата (…)

Аз ще напусна тази проклета болница, но по гръб.

… и все пак, и все пак, колко самотен е човек, колко е сам-самичък в света!

Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: „Тази кръв трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.”

След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му… (…)

Тук на мен се „яйце пече”, а вън животът си тече…

Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:

- Дайте ми да прочета нещо весело!

Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.

- Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее. (…)

Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на Свети Петър да ви запази най-хубавото място в рая и сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм много грешен, но ще ме послуша, защото ще почна да сътруднича в органа на дяволите и ще го атакувам постоянно.

Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.

Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.

Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.

Живописец! Дорде разбереш, че „мястото ти е сторено”, веднага усетиш „че ти е време минало”.

Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод писах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж че съм се премъдрил с тенжера на главата в някой фризьорски салон.

Колкото наближава отиването ми при Дядо Господа, толкова повече почвам да го разбирам: Бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. — това са му псевдонимите.

Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:

- Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града 1 килограм левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком”.

За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък, като е толкова далече! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!

Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13!

Че ще се мре – ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците."

Чудомир, 22. XII. 1967, Правителствена болница

26/03/2021

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си – целия
отново ме зазижда във кристала си.
_______________________________________________________________
87 години от рождението на Христо Фотев
(25 март 1934 г., Истанбул, Турция - 27 юли 2002 г., София).
_______________________________________________________________

ПОСВЕЩЕНИЕ
в чест на ... с печал!


Ти не питай кога? И защо? И къде?

В коя тъмна странa - и държава

е възмoжно да се продаде

това - което не се продава?

Оцелявай - но не на всяка цена!

Обещавай се - но не обещавай!

Ето идва нощта - с една страшна луна...

Лека нощ, скъпи мой,

и прощавай!

05/02/2021

🖊️На 5 февруари 2013 г., на 93'ия си рожден ден ни напусна завинаги Леда Милева. ✨

Леда Милева (5 февруари 1920 – 5 февруари 2013) е автор на едни от най-обичаните стихотворения за деца. Преводачка, общественичка и дипломат, дъщеря на поета Гео Милев. Ръководител на детско-юношески предавания в Радио София, главен редактор на детски списания, редактор в издателствата „Народна младеж" и „Български писател". От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. Посланик и постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Председател на Съюза на преводачите в България и дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.

Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици, както и на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване. 📚

23/01/2021

„Беззаконието ме накара да стана карикатурист. Карикатурата е журналистика…“
✒ 63 години без Илия Бешков - живописец, график, карикатурист, илюстратор, писател и педагог - един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век.

21/01/2021

🕮"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш." Йордан Йовков

Тениска с:
✅ нов дизайн
✅ 100 % органичен памук
✅ оригинална илюстрация

☑️ открий я тук➡️ https://www.artrioti.com/product/йордан-йовков-жената-момче-е-рай/

18/01/2021

ARTRIOTI - където АРТ-та среща ПАТРИОТИЗМА - f-gal

Споделихме малко за идеята на artrioti с Kalina Nikolova

Днешните ни гости са будно и талантливо младо семейство, което е избрало по един модерен начин да възроди съвременната българска култура с красиви авторски портре....

18/01/2021

🖊86 години от рождението на един от най-големите лирици на съвремието ни - Дамян Дамянов (18 януари 1935 г. - 6 юни 1999 г.)
_________________________________________________
ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
__________________________________
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
__________________________________

Над тефтерчето на Левски

„НАРОДЕ????“
стр. 115

…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал – ако е кал? – сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!
Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ „свещен“…
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял – „Народе????“
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

17/01/2021

✨На днешния ден 1978 г. умира един от най-ярките български поети и преводачи Атанас Далчев.

Стаята

Би казал, че във тази стая
не е живял отдавна никой,
че е заключена стояла
с години нейната врата.
Тук има миризма на вехто
и прах по всичките неща,
тук бавно времето превръща
във прах безжизнен сякаш всичко.
В ъглите расне неусетно
вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
наредени върху комода
като голяма броеница
от кехлибарени зърна.
Какви лица ли отразило
ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,
отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото.
Портрети на жени, които
са си отишли от света,
висят, от слънце пожълтели,
окачени върху стената,
заспала тежко върху пода,
сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта.

15/01/2021

✨🖋️ 126 години от рождението на Георги (Гео) Милев Касабов - поет, критик, издател, преводач, театрал, известен последовател на символизма и експресионизма.
________
Януари (из “Експресионистично календарче” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; между блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.
Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива - замръзна, моята съдба.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.
Аз видях, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми - далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз грабвам в ръка сърцето си - огромен леден камък - и чакам: готов за бой.
Горко на меките чела!
_______

Из "Септември"

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

13/01/2021

✨158 години от рождението на един от най-значимите български писатели Алеко Константинов - юрист, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и един от най-големите таланти в българската литература.

"И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам..."

13/01/2021

143 години от рождението на българския поет, символист и революционер - Пейо Яворов 🖋📖

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.✨