26/03/2021
"Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
______________________________________
На 25 март се навършват 131 години от рождението на Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) (с. Турия, Старозагорска област, 25.03.1890 – София, 26.12.1967).
______________________________________
„Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви си завещанието.
Аз обаче няма да умра през 1966-а, защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.
Седемдесет и седем години навършвам скоро (роден е на 25 март 1890 г., бел.ред). Прилична възраст за умирачка.
Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.
Не ще да е занапред скучно на „оня свят”. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.
Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.
Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата (…)
Аз ще напусна тази проклета болница, но по гръб.
… и все пак, и все пак, колко самотен е човек, колко е сам-самичък в света!
Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: „Тази кръв трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.”
След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му… (…)
Тук на мен се „яйце пече”, а вън животът си тече…
Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
- Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
- Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее. (…)
Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на Свети Петър да ви запази най-хубавото място в рая и сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм много грешен, но ще ме послуша, защото ще почна да сътруднича в органа на дяволите и ще го атакувам постоянно.
Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.
Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.
Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.
Живописец! Дорде разбереш, че „мястото ти е сторено”, веднага усетиш „че ти е време минало”.
Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод писах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж че съм се премъдрил с тенжера на главата в някой фризьорски салон.
Колкото наближава отиването ми при Дядо Господа, толкова повече почвам да го разбирам: Бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. — това са му псевдонимите.
Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:
- Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града 1 килограм левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком”.
За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък, като е толкова далече! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!
Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13!
Че ще се мре – ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците."
Чудомир, 22. XII. 1967, Правителствена болница
