01/11/2020
Времето захладня. Значи е време да се спретна и прозведа още топли дрешки и одеала за ценители. Не си губих времето и през лятото. Комбинирах плетене и писане, после пак плетене и пак писане. Така произведох 1 дантелена рокля на най-малката ми внучка, жилетка за мен и една за голямата внучка и, блуза за майка им, и 2 чудесни истории за деца и пораснали: "Нови заешки истории" и "Кошница с караконджули". Първата е продължение на излязлата от печат "Осем заешки истории", а втората няма нищо общо с тях, макар че и в нея се разказва за семейста и многобройната им челяд. Едното семейство, естествено е на караконжули. Както при нас хората има всякакви, така и при тях има добри караконджули и лоши. Те лошите, хич да не ги среща човек....Пък добрите – добри. Хем не наужким, както по някога правят хората, ами съвсем истински добри. Като вземат, че направят някое добро дело, нито пари ти искат, нито някоя друга услуга. Другото семейство е това на главната героиня - Рада - едно прекрасно момиченце с много лунички по бузките, каквито деца се срещат и по нашите земи.
Като гледам каква ситуация се е задала от всички страни, май ще продължа да пиша и да плета, за да опазя живота и здравето както на себе си, така и на всички останали хора, които познавам, обичам, а и на съвсем непознатите. Чувствам се длъжна да го направя. В живота си съм била и дръзка, и предизвикателна, и недоволна, но винаги съм се опитвала да бъда отговорна. Такава ми е природата и възпитанието, както би казала майка ми, ако беше жива и щеше да е доволна от мен, може би за първи път в живота ми. На тези, които четат писанията ми и на тези, които харесват плетивата ми пожалавам да бъдете здрави и да не забравяте да се забавлявате, както ви подсказва въображението.
Надявам се да приложа и снимки но малко по-нататък.
