28/07/2026
Днес тревожността ми е в своя максимум. Дали е заради това, че за първи път ще бъда три дни сама с детето на село, или просто е един от тези моменти не знам, но още от сутринта чувствам напрежението.
Имам кола. От три дни. Имам и книжка – от 25 години. И никога не съм шофирала. Честно казано изпитвах истински ужас да застана зад волана и ако това е нещо нормално за повечето хора – за мен беше нещо, което не знаех как да преодолея. Налага ми се обаче да се науча отново – заради децата, заради мен. Намерих инструктор, който се съгласи да ме придружава с моята кола. Днес карахме заедно за първи път ... и мозъкът ми не чува неговите думи „справи се страхотно, имаш добър усет за маневри, имаш качества за добър шофьор, слушаш ме внимателно и се опитваш да повториш каквото съм казал...“, а се връща отново към рисковите ситуации, в които ако не беше човека до мен нямаше да се справя. А малко преди да се обади инструктора детето каза, че го боли главата и моментално изпаднах в паника и започнах да мисля каква може да е причината .. главата и мина почти веднага след като ми каза, но мисълта за това не ме оставя и до сега. Моят мозък работи така – винаги търси опасностите, съставя си сценарии, опитва се да предвиди и непредвидимото. Много добре осъзнавам какво прави тревожността с мен. Знам, че тези мисли рядко помагат, но понякога не успявам да ги спра.
И когато се случи по едно и също време детето да се оплаква, котарака да е с болен корем и да ме притеснява, да съм сама за няколко дни на километри от града и да се налага да усвоявам нови умения, които не съм искала много – тревожността ми взема превес.
А споменах ли, че опитите за преодоляване се случват с една от основните причини за постоянната ми тревожност на задната седалка - малкото дете. И на планински тесен, стръмен път с няколко завоя с нулева видимост ...
Та... животът с тревожност sucks. И не се чудете защо съм толкова продуктивна – плетива, сладка, сиропи, лютеница, бисквитки... Това не е просто желание непрекъснато да правя нещо. Това е начинът ми поне за малко да заглуша мислите и да успея да бъда тук и сега.
Отивам да бера праскови .. изглеждат ми идеални за сладко точно днес :)
