25/05/2026
Престъпленията на комунистическия режим в България са многобройни. Едно от най-мащабните е свързано с аварията в Чернобилската АЕЦ от 26 април 1986 г.
У нас медицинските последици изглежда са най-тежки спрямо всички останали страни, поне ако се разглежда показателят усреднена ефективна екивалентна доза радиация през първата година. Звучи изненадващо, но статистическите данни на ООН го показват. Престъпните действия и бездействия на партийната върхушка са основната тема в представената книга. Окачествени са като "морален дебилизъм". Висшата номенклатура на БКП бързо взема строги мерки за собствена защита от радиацията, докато излага цялото останало население на риск. В своя статия авторът оприличава един от участниците в събитията на "българския Айхман", защото е изпратил 365 000 ученици и студенти на бригади, а за други 450 000 е осигурил "почивка" на летни лагери на морето при опасни радиационни условия.
Повечето от антигероите в книгата (почти всикчки са такива) не ми бяха познати като имена. Но едно свидетелство прикова вниманието ми. То включва двамата най-известни български лекари (поне според мен) от онова време. За какво ли са мислили те тогава? За благото на населението ли? Как смятате? Може би ще останете неприятно изненадани. Отдолу до края следва дословен цитат от книгата:
"Докато по магазините се продава радиоактивно сухо мляко за кърмачета, ражда се и абсурдната идея допълнително да се внесе още такова от чужбина.
ГРИГОР СТОИЧКОВ (заместник министър-председател и председател на ППК):
"Така например след аварията в Чернобил - няколко месеца след това - при мен дойдоха акад. МАЛЕЕВ и проф. ЧИРКОВ. Малеев ми обясни, че са дошли по един въпрос, който ще ми изложи проф. Чирков. В най-общи линия той изложи следното: Западна Германия имала натрупани количества радиоактивно замърсено мляко на прах, което се съхранява в железопътни вагони. Зелената партия на ФРГ е правила неколкократни предложения до правителството да се премахне това сухо мляко. Търсейки къде да сторят това (да го складират), проф. Чирков предложи нашата страна да приеме това мляко на прах, срещу което Западна Германия ще ни плати 10 млн. щатски долара, като разноските за транспортирането и складирането ще бъдат за Западногерманската страна. Аз им отговорих, че сумата е съблазнителна, но какво ние ще правим с това мляко на прах. Щом като ФРГ иска да се освободи от него, следователно то е опасно за населението. По време на разговора те подхвърлиха, че би могло да се изсипе в най-крайната точка на Южното Черноморие, като предполагаха, че морето ще го поеме и няма да се забележи. Аз не се съгласих, като казах, че завъртането на водата е такова, че може да се появи на южните ни плажове. Чирков и Малеев подхвърлиха идеята, че може да се складира в някой изоставен рудник. Отговорих, че това е възможно, но в случай на земетресение или наводнение ще бъде изхвърлено на повърхността.
Имайки предвид, че този въпрос могат да го поставят пред Тодор Живков, аз им казах, че ще назнача експертна група, която да се произнесе. Доколкото си спомням, такава група назначих, с ръководител от КИАЕМЦ. Проведох разговор с хората от експертната група, като им казах да проучат въпроса, но едва ли би трябвало да се съгласяваме и да поемаме такъв риск. Комисията даде заключение, че не е редно да го правим и ние отклонихме това предложение.
"Всъщност Григор Стоичков, основният подсъдим по Делото от 1991 г. за последствията от Чернобил, използва този случай за целите на защитата си: за да подчертае какви мерки за населението е взел и как е предотвратил още една голяма беля. Неговите твърдения обаче се потвърждават от инж. Христо Петров, което е бил член на комисията, отказала доставката на радиоактивното мляко. А поведението на акад. Малеев и проф. Чирков - и двамата лекари, както и приближени на Тодор Живков - оставаме без коментар."
