Детски магазин "Луна и Сол"

03/06/2023

03/06/2023

"- И не можем да искаме от всички деца да са еднакво добри във всичко, нали?

- Когато ученици за първи път влязат при мен в клас, първото нещо, което им обяснявам, е, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Правиш една, две, три, пет…, две хиляди банички, докато направиш съвършената и тогава заслужаваш хората да те уважават, да те обичат и да ти плащат. Във всяка област човек може да е нещо голямо. Когато го прави с любов, с настроение и влага много душа.

Хората имат различни възможности по рождение. Един се ражда като Стефка Костадинова, която може да скочи над 2 метра височина, а друг се ражда парализиран и не може да си прескочи чехлите. Някои се раждат красиви, някои грозни… И питам сега: „Това хубаво ли е, лошо ли е?“.

Първата реакция е: „Много лошо!“ Казвам: „Не, не може да се направи общество само от професори. Едно общество има нужда от хора, които сутринта с камиона да докарат топлите банички, някой да смели брашното, някой да изоре нивата и т.н.

Едно общество е добро с това, че има разнообразие от хора. И всеки човек трябва да бъде обичан и уважаван според това, което той лично може да прави“.

Теодосий Теодосиев

15/05/2023

🎯🎯🎯

15/05/2023

Странно създание е майката. Мечтае си за почивка. Ако е възможно няколко дни, на самотен остров, самотен до толкова, че да си чуе мислите. Често се задоволява с 5 минути “самота” в банята, през чиято врата се чува детски смях. Понякога ходи на екскурзии. С цел. Най-често - да зареди хладилника. Магазинът се оказва топ дестинация. Всичко над нея се усеща като разточителство. Иначе островите са там. По пода на цялата къща. Острови от играчки, острови от купчина с дрехи. Острови да искаш. И престрашиш ли се да мечтаеш, случва се. Онези мигове, в които забравяш да мислиш. За това кой къде е, какво прави, сменен ли е, кога трябва да яде. Макар и за кратко. Сама си. Сама с тишината. И сега? Онзи момент на адаптация сякаш си излязъл от пещерата и си попаднал в друг свят. Понякога докато мигнеш децата разрушават и декорират по свое усмотрение цялата къща. Друг път като мигнеш времето спира. Сама си. И забравяш. Забравяш, бе. Забравяш коя си. Коя беше преди да станеш майка. Помниш ли коя беше? Помниш ли какво обичаше? За какво мечтаеше? Опитваш се да си припомниш. За личността си, за човека, преди да станеш родител. Безгрижността в изминалите секунди може да е плашеща. Ти - без отговорности. Ти сама. В сравнение с ти - която едновременно се грижи за деца, учи ги, обгрижва ги, възпитава ги; грижи се за дом, готви, пере, чисти, пазарува, делегира, изпълнява. Митично същество с множество невидими ръце, безкраен обем съзнание, можещ да побере всички мисли и отговорности на света, с 5 букви? МАЙКА. Първоизточникът на живот. Който мечтае за 5 минутки със затворени очи на дивана, да намери време да се боядиса, да спре да отлага, да има неизчерпаема енергия. За това ли мечтае наистина? За последното - със сигурност. За другите - само в моменти на отчаяние. А когато получиш тези така желани моменти на отдих, рязко започваш да мечтаеш за нова доза смях, бели, уроци - благодарейки с цялото си сърце, че съществуват тези, които ги правят. Тези, заради които сърцето ти е цяло, а в душата винаги топло. Тези, заради които всичко, във всеки един момент има значение, обяснение и най-вече смисъл. Тези, които те направиха МАЙКА.
НЕ СИ САМА