Преди години започнах работа на Самоводската чаршия-като продавач на вино,алкохол,тютюневи изделия...без изобщо да подозирам как ще ми се отрази атмосферата на това място и какви “заспали“ способности ще събуди в мен.Работата особено през зимата не беше никак натоварваща и след като изчетох всякакви възможни книги,реших че е крайно време да правя нещо-при наличието на толкова свободно време.Малко
хора знаят,че започнах с рисуване на магнити на пейзажчета от Велико Търново,както и рисунки върху дърво.Дадох ги в близкият дюкян на някаква символична цена...и те взеха че се продадоха.Много скоро след това се запалих по изработката на бижута от полимерна глина-предимно флорални мотиви.Бяха добри в цветово и композиционно отношение.Купуваха се от туристите от дюкяните,където ги оставях за продажба.След това ми хрумна,че подобни изделия могат да се включат като аксесоар към шапки,та седнах и започнах да шия и шапки.Интересни модели с нервюри и периферии,а декорацията върху самата шапка беше цветя от полимерна глина,грижливо зашити с конец.
Друга моя страст от това време беше текстилната скулптура-купих всякакви чорапи и чорапогащници с ликра,пълнех ги с вата,оформях скелета на лицето с тел и след това с игла и конец моделирах лицето.Получаваха се едни много интересни образи-малко комични но интересни-всяка кукла си имаше собствена физиономия с огромния нос,изпъкналите като на пекинез очи и почти “силиконови“ устни...Допълнително скулптурирах и самото тяло -отново с тел,краката с плитка от тел,ръцете също,като за тях шиех едни мини-ръкавички и напъхвах ръката в тази ръкавичка с помощта на значително количество вата.Тези кукли ми беше позволено да ги продавам във вино-магазина ,в който работех.Представляваха огромен интерес ,особено за японците./Мисля че и те ги изкупиха/...Бяха изтипосани на витрината ва дюкяна ,и предизвикваха усмивки във всички туристи.Бяха атракция за фотолюбителите.
Бяха изпипани до най-дребният детайл-имаха си дори цървули ушити от малки парченца кожа.Единственият проблем беше времето-твърде трудоемки.
Но още тук в тази моя страст се появява телта.Тел имаше дори и в полимерните ми бижута.
А тук някъде се появяват и камъните-първоначално правех пластики от полимер върху големи плоски ахати...
Ето така стигнах и до комбинацията тел и камъни.Интересът ми към тази техника нараства непрекъснато и засега поне не губя интерес към нея.Всъщност техниките на работа тук са много,така че ,ако някоя ти втръсне ,или просто искаш да усвоиш нещо ново в тази насока,винаги има какво...И материалите варират-имаш избор на камъни ,на различни видове тел-медна ,алуминиева,месингова,както и различни размери.Винаги има една загадъчност при изработката на дадено бижу-никога не знаеш крайният вариант-те се получават от само себе си.