13/05/2026
Казвам се Мартин от Русе, по прякор Жокера. От близо 17 години карам скейтборд, но не го гледам като състезание, а като начин да изразявам себе си. За мен това е изкуство и чувство, което не можеш да изпиташ, ако не опиташ. Да, винаги ще има падания и травми, но точно те те учат да не се отказваш.
Когато бях на 13 години, се прибирах от училище и по пътя видях едни момчета да карат скейт и да опитват да скачат и да правят трикове. Това ми грабна вниманието. Не че правеха върховни трикове – просто самият скейт ме впечатли. Като се прибрах, започнах да гледам клипове и, както се вижда, зарибих се. Казах си, че ще правя трикове, които ще са нереални. Знаех, че няма да стане лесно – както всичко в живота, и това иска време.
Минаха седем години. В един гръцки сайт, в който качвах клипове, бях събрал точки и си взех дъска с тях. Самата дъска обаче дойде без шкурка, която помага триковете да стават по-лесно. Звучи смешно, но нямах 10 лева, за да си купя шкурка. Нямам спонсори, защото, както казах, гледам на скейта по различен начин – за мен не е състезание, въпреки че вече е олимпийски спорт. Вероятността да имаш спонсори е по-голяма, когато се състезаваш.
Така започнах да карам без шкурка. Беше все едно се качвам за първи път на скейт – падах много и беше доста по-трудно, но не спрях. Не месец или два – мина цяла година. В един момент си казах: „Наистина ли ще продължавам така, когато е супер трудно и никой в света не кара без шкурка?“ Тогава залепих малки, накъсани парченца шкурка, за да ми е малко по-лесно.
Карах така близо две години. На 21 юни 2021 г. – Деня на скейта – си казах, че ще продължа по трудния начин, без шкурка. Често ме гледаха странно и с учудване защо си го правя по-трудно. Но скейтът е свобода – да правиш нещата по свой начин. Най-важното е да опитваме нещата различно. Това не трябва да се гледа накриво, а да те мотивира да пробваш нещо, което те плаши.
Така беше и с жонглирането. Преди почти две години един приятел си беше взел топки за жонглиране. Видях го и си казах, че трябва да опитам. Започнах вкъщи с чорапи и за няколко дни схванах основния трик – с много изпускания, разбира се. Това беше дразнещо, но исках да го науча. Купих си топки и започнах да тренирам и на работа. Карах поръчки с колело и докато чаках поръчка, тренирах. Тренирах и по стълбите в блоковете, докато доставях храна.
След два месеца започнах да жонглирам и докато карам колело – на безопасни места като паркове и тихи улички. След още три месеца реших да се науча да карам унисайкъл, който имах вкъщи, но все отлагах. Първите 2–3 дни се подпирах на стената и се чудех как е възможно да е толкова трудно да измина 5 метра. Но продължих. След седмица-две вече минавах няколко метра с леко подпиране.
Тогава си поръчах първите бухалки за жонглиране и започнах да тренирам и с тях. След още две седмици можех да карам унисайкъл и да жонглирам. След три месеца видях, че се продава слаклайн, и реших да опитам. Първия ден едва успявах да направя 2–3 крачки, но още на следващия ден вече минавах няколко крачки, докато жонглирам – нещо, което ми се струваше много трудно.Но това не ме спря.
Обичам да пробвам различни изкуства, защото и жонглирането е изкуство на себеизразяването. То учи на дисциплина и постоянство, дори когато изглежда невъзможно.
